Огромната част от агросубсидиите на ЕС са за животновъдство. Струва ли си това?

Photo by Diego San on Unsplash

По-голямата част от милиардните субсидии на ЕС за земеделските стопани са предназначени за производството на храни от животински произход. Според последните налични данни от 2013 г. 82% от земеделските субсидии от Европейския съюз (ЕС) са отишли в тази област. От тях 38% са отишли директно за животновъдство, а 44% — за производство на фуражи. Поне това е резултатът от проучване, **публикувано в списание Nature Food**, което за първи път анализира по-подробно потоците от храни и субсидиите за тях. Това означава, че само около 18% от парите отиват за производство на зърно, зеленчуци и плодове.

Цифрите са отпреди повече от десет години поради наличните данни. Въпреки това в разпределението на средствата не се е променило почти нищо, **обясняват авторите на изследването в отговор на запитване от Der Spiegel**. През 2013 г., годината, която е анализирана, Европейската комисия е превела 57 млрд. евро на земеделските производители; през настоящия период на финансиране от 2023 до 2027 г. годишно ще бъдат отпускани около 55 млрд. евро.

„Резултатите биха били сходни и днес, тъй като общият размер на подпомагането е останал приблизително същият с течение на времето и има малки промени в разпределението на субсидиите”, обяснява авторът на проучването Пол Беренс от Лайденския университет в Нидерландия. Той и колегите му свързват базите данни за производството на храни и разпределението на земеделските субсидии на ЕС. Те са взели предвид и степента, в която храната е била изнасяна за трети страни или консумирана в ЕС.

Photo by Iñigo De la Maza on Unsplash

Според авторите на изследването цифрите са не само незадоволителни от екологична и здравна гледна точка, но и хранителната им стойност е несъразмерна с цената им. Месото и животинските продукти осигуряват едва малко повече от една трета от необходимите калории в ЕС и само около две трети от консумираните протеини. В същото време обаче месото, сиренето и млякото са отговорни за 84% от парниковите газове в селското стопанство, докато отглеждането на зеленчуци причинява много по-малко емисии.

Участващите в проучването учени, повечето от които са холандци, подкрепят преструктурирането на субсидиите на ЕС за селското стопанство в съответствие с екологичните и климатичните критерии, отчасти защото самите земеделски стопани в крайна сметка са засегнати от последиците от изменението на климата. „Спешно е необходимо по-богато на растения изхранване”, се казва в документа. Това не само би намалило емисиите, но и би довело до по-голяма продоволствена сигурност и по-добро използване на почвата, смятат те.